Автор: Калина Андролова за Гласове Следвайте ни в Не мога да си

Автор: Калина Андролова за " Гласове "  Следвайте ни в 
Не мога да си показва взаимоотношение с Политическа партия. Те имат безспорен адикт към политическия авантюризъм, извънредно ниска степен на експертиза, в случай че би трябвало по-грубо ще кажа аматьорщина.

Аз смятам, че това, което направи Радев за въвеждането на страната в политическа рецесия, е историческа неточност. Между ГЕРБ и Радев няма непосредственост.
Две политически сили са присъединили в политическите си послания директното премахване на Иван Гешев. Става дума за персонализиране на правосъдната промяна. 
- Г-н Дончев, включването на Горанов в листата „ Магнитски “ усещате ли го като напън за нещо, което се изисква да свършите? Такива знаци плашат ли водачите на партиите, Корнелия Нинова, Бойко Борисов?

- Между сътрудници не би следвало да има напън. Какво значи „ включването на Горанов “? Това е единствено един от многото въпроси към листата „ Магнитски “. И аз нямам отговор на тях. Освен въпроса за Горанов, аз мога да задам още един куп въпроси. Например за какво от 10 европейци, глобени по „ Магнитски “, осем са българи? Със сигурност значи, че България няма задоволително институционални, юридически, политически принадлежности, с цел да си взема решение сама проблемите. Лидерите по тази причина са водачи, да не са плашливи, да не са боязливи. Но аз настоявам, че всички въпроси, които повдига „ Магнитски “, ние не сме ги задали още. А какво остава да сме им намерили отговор. Защото има доста нюанси. Продължаваме диалога с нашите сътрудници, с цел да разберем смисъла на всички послания на този политически акт. Защото това е политическа оценка.
- И след тези избори ПП/ДБ могат да откажат коалиция с ГЕРБ. Ще търси ли ГЕРБ друго решение с претекста да проработи страната в естествен режим и да се прекрати „ президентската република “ на Радев?
- Дали сме в режим на президентска република? Да, ние сме. Но Конституцията не е нарушена. Не е отговорен Радев, отговорни са партиите, които не могат да реализират някакъв модус на единодушие. Радев си работи по дословните текстове на Конституцията. Това е спешен модел. А какви ще са последствията от толкоз дълъг интервал на спешно ръководство е рано да разясняваме. За съдружните валентности няма да е почтено, в случай че диалогът се води едноизмерно – с кого ще се коалираме и с кого няма. Защото по този начин ще изпуснем главната диагноза. А тя е, че през последните две-три години загубихме напълно градивния модус на политиката. В политиката постоянно има опълчване, има рецензия, има обиди, от време на време играта е нелюбезна и даже кална. Но! Политиката би трябвало да основава политики в интерес на обществото. В момента сме подменили смисъла на политиката, заменяйки го с технология на политическия скандал. Партиите са свели съществуването си до това да атакуват най-стръвно другите. Станали са като в оня анекдот за нещото, което единствено бучи и не прави работа. Тоест партиите създават единствено звук. Този фантом би трябвало да напусне българската политика. Говоря в множествено число, само че в случай че би трябвало да съм напълно правилен, би следвало да приказвам единствено за другите. Тъй като ГЕРБ постави доста старания в тази посока – да спре ескалацията на абсурда сред партиите. Ако този фантом не напусне българската политика скоро няма да имаме обикновено болшинство. Партиите са разнообразни. Нормално е да има напрежение, да има и съмнение, само че не е обикновено цялата политическа сила да отива в това една партия да бие друга. Това е тип групова социална политическа патология, от която би трябвало да излезем. 
- Говори се, че ПП/ДБ няма да са градивни, поради локалните избори. Ще се конфронтират, надявайки се да вземат София, Пловдив, Варна. 
- Чувам този логаритъм, който се тиражира, че същинските парламентарни избори ще бъдат на есен дружно с локалните. И оттова ще стартира огромният поход към властта на Политическа партия и Демократична България. За разлика от други, които разясняват тези въпроси, аз съм бил в локалната власт. И имам съответен опит. Това е теоретична скица. Да, една партия има доста необятен пиедестал, когато има необятни позиции в локалната власт. Но в случай че някой мисли, че локалната власт е автоматизиран трамплин към властта в републиката, това е крива сметка. Една локална власт може да е политически позитив, само че може доста бързо да се трансформира и в негатив. Дори да пристигна магьосник или субстанция на положителния мениджмънт в който и да е български град, белким си мислите, че след една година ще има цялата нужна численост детски градини и ясли, че ще изчезнат всички дупки по улиците на града, че няма да има нито един проблем. Добрият устен контакт с хората има доста пай период на валидност, той е няколко месеца. Когато на първия приемен ден жителите изискат от теб нещо, и когато на втория не си им дал съответен резултат, доста бързо любовта се трансформира в нещо друго. Но мен ме тормози следното. Допускането, че ще вършим избори до момента в който на някой му хареса резултата. Сега ще създадем едни избори, само че няма да се коалираме, след това още едни и ще забележим.
Политиката е съществено занятие. Превърнахме я в детска игра. Едни избори костват на страната към 80-100 милиона лв.. И са напрежение за всички системи на страната, освен за партиите. Освен това подвигат прочувственото напрежение в обществото. Правенето на избори след избори е рисковано и даже рисково. 
- Ако обединението ПП/ДБ са втора политическа мощ и откажат съдействие, помпейки си електората против ГЕРБ, вие подготвени ли сте да предложите още веднъж експертен кабинет но „ Габровски “? Или ще ви е боязън, че ще захраните жълтопаветниците с гориво да стрелят по вас с фразата за модела ГЕРБ/ДПС? 
- А какъв е моделът ГЕРБ/ДПС? 
- Корупционен. 
- Много държа някой да ми изясни какво значи този модел. За разлика от други политически сили, показани в българския парламент, ГЕРБ не сме били в коалиция с Движение за права и свободи в никакъв случай. И го споделям с цялото си почитание, което изпитвам към всички симпатизанти, деятели, членове и управление на всяка политическа мощ. Всяка партия щом е завоювала част от националната обич, заслужава почитание. И аз съм срещу някоя партия да ми е омразна, даже в случай че имаме фрапантни разминавания на равнище идеология, правила и цели. Политическите съперници не трябва да се ненавиждат, те би трябвало да се схващат. Ние изискуем на хората описа за бъдещето. Какво може, какво би трябвало да се случи. Но преди този момент изискуем диалога какво се случи през последните две години и половина. Може да попитате всеки български жител дали живее по-добре. Дълбоко се колебая, че някой ще каже, че живее по-добре. А какво се случи преди две години и половина? Политическите ни съперници, някои от които даже не са политически представители (не може да им видите лицата в общественото пространство, само че това не значи, че не са ни опоненти), след дълги години опити да ни победят в класическа политическа стандартна борба се събраха дружно. Всички се събраха дружно. И съумяха да опишат, признавам си безапелационно, една история, в която ние сме субстанция на злото. Разказаха, че България не е толкоз богата колкото Австрия поради ГЕРБ. И този роман доста бързо покълна в главите на младежите, които обикалят Европа. И те в действителност се чудят по какъв начин и Австрия и България са членове на Европейски Съюз, само че Виена е по-богата. Макар че отговорът на този въпрос за какво Австрия е богата, а България - бедна, е доста по-сложен и не може да бъде събран в няколко фрази.
Нашите съперници описаха една история, която е несравнима, а оттова и погрешна, само че е въздействаща. Разказът продължи с това, че когато България се освободи от ГЕРБ, всичко ще стане доста по-добре. Или както ми беше писал някакъв младеж: „ Вие просто си тръгнете, ние ще оправим всичко! “. Това е същинско известие, което получих. И аз тъй като не съм злоблив, му отговорих: „ Пожелавам ви триумф. “ Аз познавам този юношески жар. И аз на двайсет и няколко години съм протестирал за обективни дела. Това е част е персоналното израстване на всяка персона. Но ние изискуем отговор на обществото – какво се случи преди две години и половина. Защото, в случай че ГЕРБ е бил казусът на България, който й пречи да лети с гневна скорост напред, какво виждаме в този момент?! Тръгна ли България напред или таман противоположното? 
- Не единствено не потегли, само че в действителност катастрофира. 
- Мога да приказвам във всевъзможни индикатори. Макроикономически и други Налице е обаче публично равнодушие към обстоятелството, че от две години свежи европейски пари, които да доближат до бизнеса и до общините, няма. От две години няма и финансови разноски, т.е. вложения в обществена инфраструктура, които са един от моторите за отключване на стопански напредък. Това също не е причина за всеобщото публично неодобрение. Трудно ми е да си го обясня. Аз си припомням битието ми на член на Министерски съвет, когато непрестанно имаше някакви претенции – местни протести с искане за нови пътни връзки, пречиствателни уреди, железници, водопроводи, учебни здания и прочие България претърпя над две години без каквито и да е обществени вложения в тежка, а и освен тежка инфраструктура. Изпълняваха се само остатъчните планове на локалните управляващи. Любопитно ми е равнището на публично успокоение. 
- Обществото беше шокирано от несъответствието сред очакванията и последвалата действителност. 
- Случи се това, че някой съумя да прожектира на българското общество илюзията, че България има някакъв вълшебен път към бързо, ускорено, брутално развиване през технология, която е безпределно елементарна и включва да се махне една от партиите. Очевидно, това не работи. И тъй като хората в груповия си разсъдък постоянно са прави, никой няма право да вини хората, истината е, че хората бяха излъгани. Хората ги заблудиха. Особено доста излъгаха децата им. Аз настоявам, че unlock-ването, отключването на политическия блокаж сега минава през групова, в случай че може консенсусна интерпретация на това, което се случи. И стигаме до политическите валентности. Едно съдействие на ГЕРБ с Българска социалистическа партия при цялото ми почитание към тях, би било мъчно разбрано и признато от обществото и няма да е известно измежду нашите членове. Дали това е безусловно невероятно?
Към момента към момента имаме настоящо решение на конгреса. Парламентарно съдействие под формата на ръководещо болшинство с Движение за права и свободи, отново моите почетения, само че още веднъж мъчно би било разбрано от българското общество. Боя се, че такова съдействие ще докара до нови разделения и напрежения в обществото, от което нямаме потребност. Всяка партия с изключение на с водачеството си, което задава посоката, не може да не се преценява и с настроенията на членовете си, на хората, които дълготрайно й обезпечават поддръжка. Не мисля, че в ГЕРБ има настроения за сходен вид съдействие. Ако ме питате дали се тормозим, че такова съдействие в един миг ще се яви като самосбъдващо се знамение, т.е. едни партии ще креснат: „ Ний казахме ли ви, че ГЕРБ, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия ще създадат коалиция! “ Да, и този колорит го има. Но той не е главният. Всъщност в българската политика няма свястно деяние, на което не може да се откри недостатък.
По отношение на обединението Политическа партия и Демократична България, това може би ще им помогне да позакрепят резултата и да имат по-значимо показване на изборите. Но това ще блокира огромна част от опциите за съдружна работа в идващия парламент. Мога да си показва взаимоотношение с Демократична България, само че не мога да си показва такова с Политическа партия. И то, не че няма защо да се скараме или да спорим с Демократична България, само че там има капацитет за взаимоотношение. А с Политическа партия не виждам подобен капацитет и то по дълъг лист с аргументи. Първо, Политическа партия имат безспорен адикт към политическия авантюризъм, липса на почит към всевъзможни публични и политически системи, непрекъснатото генериране на политически мечти, които значително замъгляват действителността, извънредно ниска степен на експертиза, в случай че би трябвало по-грубо ще кажа аматьорщина в политическата активност и на секторно равнище. Всичко това затруднява и прави невероятно сходно взаимоотношение. 
- Тоест не бихте се коалирали с обединяването ПП/ДБ главно поради пакостите на Политическа партия? 
- Много мъчно. Приемаме, че е невероятно. Аз мога да слага куп въпроси на равнище политическа прагматика. Политическа партия от ден на ден се нареждат като лява партия. Даже в доста случаи са доста по-агресивно леви от досегашната българска левица. Така че аз запитвам какъв ще бъде профилът на тази коалиция ПП/ДБ, тя ще бъде по-скоро лява, ще бъде по-скоро дясна или някаква ляво-дясна коалиция. Каква политика ще води това обединяване във връзка с обществените финанси?! Има разлики и в оценката на геополитическата ситуция и в проектите на България за позициониране, има нюанси, които виждаме от куп предходни гласувания в Народното събрание. Освен това въпросното обединяване е коалиция от пет или шест партии, не се ангажирам да ги броя, освен това с упоритостта там да бъдат вкарани и други цивилен организации, всевъзможни NGO-та и прочие Остава мистерия каква ще е посоката, какви ще са правилата им. Ако съм некултурен, бих споделил, че това е политически башибозук, само че тъй като съм учтив, няма да го кажа. Аналогията е, че това е събрана армия оттук-оттам с единствената цел да се бие против някого. Неприлично е, само че тази прилика е напълно подобаваща. 
- Директно Ви запитвам, ще издигнете ли отново проф. Габровски, останахме с усещане, че той е една почтена, относително сполучлива поръчка. Която виждаме, че беше утвърдена и от външния фактор. 
- Но всичко, което ще се случи в идващия парламент, зависи и от количествените пропорции. Мощността и наличието на политическите сили ще дефинира част от формулата за ръководство. Напълно допустимо е да се търсят формули като кабинета „ Габровски “, с цел да може политиката да се върне към главната си функционалност – да създава решения. Това е формат, който може да понижи политическото напрежение и в същото време да предложи титулярно държавно управление. Да, това е вероятен логаритъм. 
- Как си представяте да управлявате с хора, които арестуваха вашия водач? 
- Склонността на Политическа партия към политическо принуждение е тяхна запазена марка, мисленето им е такова, което доста ме тормози. Подобна управническа коалиция не може да срещне утвърждение. Сюжетът с ареста на Борисов е несправедливо пропуснат и се подминава, а това е безспорен казус в демократичната история на България. През последните трийсетина години сме се скарали защо ли не в политиката. Но като цяло имаше консенсус във връзка с две неща. Първото е, че в България не би трябвало да има политическо принуждение. И това беше спазвано от всички. И второто е, че ще пазим финансовата непоклатимост на страната. Оттеглянето на консенсуса върху тези две тематики е извънредно притеснително. Тревожна е склонността на Политическа партия да разходват безразсъдно обществени средства, задлъжнявайки страната. Тревожна е и склонността на Политическа партия да организират политическо принуждение. В една страна, с цел да арестуваш настоящия министър-председател, би трябвало да имаш стоманени причини и доказателства. За да арестуваш водача на опозицията обаче, би трябвало да имаш още по-солидни обстоятелства и аргументирана отбрана, тъй като това наподобява като принуда. А у нас това беше направено без доказателства, демонстративно, гадно, като задачата, която прозираше зад това мероприятие, е унищожаването на една политическа мощ. И аз съм чувал мненията, че като приберат Бойко и още двама-трима, ГЕРБ ще се разпадне за една нощ. 
- За мен карцерът на Борисов беше акт на непремереното им, детско самочувствие, че всичко им е разрешено. Ползваха службите за персонални цели и покриване на страсти. 
- Това е проблем на мисленето. Колкото и да съм имал политически свади и да съм изпадал в неприязън към някой, в никакъв случай не ми е хрумвало, че мога да разреша казуса, като употребявам държавния уред да си разчистя сметките с някого. Между политическото управление на страната и службите би трябвало да има схващане, само че по едно и също време с това би трябвало да има и една здравословна отдалеченост. Защото службите не служат на един съответен министър-председател, те служат на Министерски съвет, а той си сменя състава от време на време по националната воля. Спомняте ли си един откъс от политически представител, който беше запитан за какво арестуваха Бойко Борисов? И той сподели: „ Ами евентуално не е законно, но е вярно. “ И това е от сторонник за върховенството на правото. Удивлява ме тази асиметричност на мисленето. Когато арестуват някой нелегално, доказано, че е нелегално от съда, с изострен аромат на политическа принуда, в случай че ти е политически конкурент, значи е хубаво. Но в случай че е от техните, ще бъде неприятно. Това е мощно примитивизиране на публичните нрави, на правото и морала, свеждане до примитивните категории в протообществата. Нали знаете, каква е визията за положително и зло в протообществата? Добро е, когато аз открадна, неприятно е, когато на мен ми откраднат. Не можем да деградираме до такива структури в мисленето.  
- За мен остава поразителна тази операция, която следим. Как целият този разгром върху българската държавност и стопанска система се показват с лекост за политически триумфи. Досега у нас в политиката такова надменно деформиране на истината не е имало – директна неистина. 
- Това е необикновен тип гений на част от представителите на Политическа партия. Петнайсет години имам опит в българската политика, случвало ми се е да диспутирам с първокласни, опитни играчи, няма да им изброявам имената, само че аз такова знамение, както споделяше баба ми, не съм виждал. Но нали знаете, че в случай че единият изрича в ефир безспорна неистина, той не е единственият отговорен. И тук не подлагам на критика нито един български публицист съответно, просто приказвам за медийна среда. Има един проблем. Журналистите разясняват гледната точка на един по отношение на гледната точка на различен. Но някъде изчезват обстоятелствата и обективната истина. Значи Петков е споделил едно нещо, Дончев е споделил друго и се чудим кое от двете е вярно. Но в множеството случаи имаш справедлив измерител – това, което е, това, което се е случило и което се случва. И би трябвало да съпоставяме изявленията на политиците по отношение на обективната истината и обстоятелствата. А не какво споделил единият, какво споделил другият. Защото другояче сме напълно в света на постистината, където справедлива истина няма. Господин Петков в ролята му на министър-председател към двайсет пъти загатна, че по тръбата на „ Балкански поток “ не влиза една молекула газ за България. И на никой не му прави усещане освен че не е правилно, само че че имаме министър-председател, който не знае от кое място влиза газът в България. Защото две трети от газа влиза оттова. Притеснително е, че никой не му прави забележка и не му споделя, че това не е правилно. 
- Често подвигат тази подигравка против ГЕРБ, че сте създали тръба, с която сте съдействали за войната в Украйна. 
- Ще кажа, че преносът на газ през Украйна за Европа не е спрял. Въпреки войната. Което прави този мотив мигновено недействителен. Впрочем в случай че същата тръба беше предходна през прилежаща Гърция, каквато алтернатива имаше, дали щяха да са такива мненията на нашите съперници?! Европейската енергийна политика беше такава, че оформи прилежаща Турция като сериозен енергиен хъб. Което за страна като България не е неприятно, Турция е прилежаща другарска страна. Но въпросът, който сме длъжни да зададем, е не беше ли по-добре подобен хъб да е страна, членка на Европейски Съюз. На газовия пазар се случват доста съществени промени. Редица разбори сочат, че ролята на газа, доставян по тръбопроводи от ден на ден ще спада, което не значи, че съществуващите тръби няма да се употребяват. В момента е изменен единствено титулярът на фактурата. Това е смяната. И в някои случаи е изменена цената. Защото газът към момента се движи или по тръби, или с LNG-танкери и след това отново по тръби. Няма технология, както се споделя в „ Дванайсетте стола “, газът да се товари в дребни бъчвички. Много ни е значим терминалът в Александруполис. Като за разлика от този в Ревитуса той ще разрешава газ на конкурентни цени, защото се икономисват директните такси за огромна част от територията на Гърция. ГЕРБ договориха присъединяване на България като акционер, не е единствено непокътнат потенциал. Това е, както се споделя, и наш план. Това ни отваря опция за повече източници на доставка. При газа колкото повече си отворен инфраструктурно, толкоз ти е по-конкурентна цената. 
- Стана ли ГЕРБ жертва на следната технология. През жълтопаветен прелом сериозните партии бяха травмирани с етикети за корупция и прочие На тяхно място се инсталираха хора, които могат да не се самоцензурират за неуместни решения, могат да минат всевъзможни линии, които систематичните партии не биха си разрешили. 
- На фона на релативно публично успокоение по отношение на линиите, които бяха минати. Българинът има няколко зони на сензитивност, когато става дума за политиците. Една от зоните е, че някой извън, съответен или като сборно разбиране споделя на българските държавници какво да се прави. Това е тематика, по която хората са доста чувствителни. Което е хубаво, тъй като е белег за самочувствие, че има народна власт. Това не е мислене на хора във васална територия, провинция и прочие Не е мислене на хора, които са привикнали и желаят някой да има слага задания. Но по отношение на това, което питате, има нещо значимо. Един от проблемите на краткотрайните политически планове е казусът с отговорността.
Значи, ГЕРБ като партия си носи отговорността за всичко направено, за всичко ненаправено, за всичко, за което хората ни намират недостатъци. И при всички избори си вървим с активите и с пасивите. Ако един план се появи, блесне като падаща звезда и след това изгасне, кой носи остатъчната отговорност?! Защото отговорност от хората, които са му дали поддръжка, не може да търсите. Хората, както се споделя, постоянно са прави. Ако планът се е саморазпуснал, изгрял е като стартъп, след това е липсващ, купил го е някой предприемач примерно, кой носи отговорност? Индивидуалните му политически представители? Някоя нереална фигура ли? Политическите му татковци, майки? Кой? Всички нюанси на въпроса няма да мога да ги хвана, само че се сещам за един показал на Политическа партия в едно предаване. Няма да го персонализирам, тъй като персонализирането в политиката не постоянно е хубаво, основава усещане за самостоятелна кавга. Той доста ме обезпокои. Обясняваше формулата за това България да бъде просперираща страна. Той сподели: „ Аз това съм учил, вземаш една страна и започваш да правиш еди-какво си... “. Разбирате ли, „ вземаш една страна “... Това доста ме тормози, тъй като значи, че през днешния ден е една страна, на следващия ден е друга страна и така нататък Може да решите, че съм безпросветно-консервативен, само че това леко ме напрегна. В последна сметка ръководството не е да вземеш една страна на концесия. И не се упражнява от консултанти, които се занимават с една, две или три страни. 
- Парламентът разпореди на държавното управление да изиска отваряне на Плана за възобновяване и резистентност в частта „ енергетика “. Считате ли, че ще успее този ход?
- Понеже имам доста дълъг опит в работата с европейските институции и в частност с Европейска комисия, имам доста точна и ясна прогноза кое може да бъде предоговорено и кое няма да бъде. Но няма да я споделя. 
- Кажете, апелирам Ви. 
- Не, не, няма да я споделя. Това значи да основа проблем в договарянията. Което в никакъв случай не съм си го разрешавал. Но мога да Ви го напиша в един плик и да го запечатам, с цел да видите, че точно това ще се случи. 
- А тази самоинициатива от страна на Политическа партия с тецовете по какъв начин си я обяснявате, някакво престарание пред Брюксел ли е или напредване на персонални схеми за нещо следващо?
- Подозрението, наблягам, съмнението, тъй като не съм бил там, е, че е стихотворец съответен ангажимент за сметка на опцията да се финансират батериите. Няма нито една страна с сходни мощности и е много противоречиво, внимателно казано, дали в България би трябвало да се построява най-голямата мощ за акумулатори в света. Редно би било да се опитва с тази технология в доста по-локални мащаби, натрупвайки опит децентрализирано, може би на равнище публични здания, предприятия. Не настоявам, че България не би трябвало да натрупа опит с тази релативно нова технология, само че в такива мащаби това е безспорна случка. Позицията на Политическа партия за тецовете е била такава, с цел да стане допустимо финансирането на батериите. Но ние няма по какъв начин да знаем. Защото се оказва, че финалната фаза на договарянията не е водена от администрациите, не са вземани мнения от екепертите на другите ведомства, а е водена от политически фигури, да вземем за пример от господин Василев. Тоест това са били договаряния в самостоятелно качество без решение на Министерски съвет, без позицията на специалисти от Министерството на енергетиката да вземем за пример. 
- Как стигнахме до такава степен, че да дадем ръководството на страната в ръцете на някакви дилетанти, „ шарлатани “, както ги наричаше Радев? Кой има запас да конструира това, да го заплати, да го осъществя?
- Всичко, което се случва, си е логаритъм. Прожектираха филм на популацията, че има чудноват път за България и той е вероятен, в случай че махнем една част от българското общество. Игнорираме тази част и следва шеметно, лудо, ускорено икономическо развиване и благополучие. И през 2021 година като материализация на фантазиите се появи Политическа партия. Те са част от този логаритъм. Първата и втората фаза са непосредствено свързани. Значи запас беше отделян доста обилно. Не настоявам, че всички участници в митингите са били платени. Но мероприятието като цяло беше финансирано. Списъкът на заинтригуваните страни е доста дълъг. Всички със обиден бизнес и личен интерес се включиха. Каква по-добра инвестиция от това да похарчиш няколко милиона против държавното управление, което ти пречи. И ти пречи, тъй като съблюдава закона, не поради друго. Не съм тъничък ценител на олигархията, само че си мисля, че с изключение на всички политически представители, водачи, политици, хора на позиции, в тези мероприятия бяха ангажирани и богати хора, бизнесмени. Можем дълго да разнищваме анатомията на тези митинги, само че доста са факторите. Да прекараш десетилетия в изпълнителната власт е нещо, което не се е случвало в демократичната ни история. И това си беше натурален резултат на изхабяването и омръзването. Опазил ме Господ да настоявам, че във всичките ни дейности сме били безгрешни. Това просто не е правилно. В обществената политика постоянно има нещо, което може и да не се хареса на хората.
Освен това една партия, една администрация – това са групови организми, в които има десетки хиляди хора, и все ще се случи някой да направи някаква дивотия. Само че отговорността я носи и партията, а освен този, който е приключил простотията. Включително и затварянето поради ковида донесе част от летните сили на 2020 година Мога да диагностицирам този интервал доста деликатно, тъй като аз вървя пешком и мога да чувствам извънредно от първа ръка публичните настроения. По-добре от социолозите мога да кажа динамичността на публичното мнение съгласно една дузина хора, които реагират, когато се разминаваме всеки ден. Винаги е имало хора, които споделят „ с теб сме, с вас сме, дръжте се, не се предавайте! “. Случвало се е и да ме пустосат, и по улицата, и от някой автомобил. Стереотипите и лесните мантри са доста комфортни за приложимост. Най-впечатляващо беше един път, когато един мъж от една в действителност доста скъпа кола ми подвикна „ мутра “, до момента в който пресичах пешеходната пътека. Попитах го каква мутра съм, откакто ходя по пешеходната пътека, а той ми подвиква от кола за 200 бона. И той очевидно се смути. Така че доста добре мога да усетя и да разясня всеки стадий в смяната на публичното мнение. Хората в оня интервал бяха излъгани. Особено младежите. И тук въобще не приказвам като пострадал, последното, което ще ми хрумне е да се върша на жертва. Просто от цялото упражнение нищо не стана по-добре. 
- Вие от ГЕРБ пазите ли основния прокурор Иван Гешев от промяна в законите, която да го управлява в по-голяма степен? Или ГЕРБ привиждате, че не става дума за надзор, а за премахване? 
- Това звучи смешно, какво значи да го пазим. По тематиката надзор, отчетност, опция за следствие на основния прокурор, тъй като чета отчетите на разнообразни комисии, както и на Европейска комисия, би трябвало да има промяна, би трябвало да има смяна. Въпросът е, че това не се прави по метода, по който се пробват да ни убедят – написваш на коляно един закон за две седмици, туряш му добре звучащо заглавие, след това го размахваш и заявяваш, че който не поддържа този закон, значи е срещу правосъдна промяна. При подобен ход е разумно някои от текстовете да се окажат противоконституционни. Защото положителният закон се написа по различен метод.
Експертите дружно с академичната общественост и заинтригуваните страни, юристи, съдии, прокурори, цялата професионална общественост би трябвало да дебатират авансово, да поддържат връзка в едно публично разискване, да ги чуем какво споделят. Особено пък когато магнитутът от съответния закон е доста огромен. И чак тогава да влезе законът в Народното събрание. Така се вършат сериозните промени. Темата за правосъдна промяна, за надзор върху основния прокурор се вее като политически флаг и зад нея няма конкретика или текст с положително качество. И аз дори предложих нещо, само че не съм забелязал някой да е дал отговор на апела ми. А то е през месец февруари юристите и специалистите да поработят върху тематиката, с цел да влезем с летящ старт в идващия парламент. Няма съмнение, а то си е безспорен факт, че най-малко две политически сили са присъединили в политическите си послания директното остраняване на Иван Гешев. Става дума за персонализиране на правосъдната промяна. Витае забавна политическа теза, че като се махне Иван Гешев, всичко ще си пристигна на мястото. Това е логичен вирус. С Иван Гешев може да се изясни всичко. Защо не сме в Шенген? Заради Иван Гешев. Защо не сме в еврозоната? Заради Иван Гешев. Можем ли да сме доста по-богати? Можем, само че поради Иван Гешев не сме. Гешев ще си замине в един миг, и ще пристигна някой различен. Тогава какво? Ще сменим просто името ли? 
- Гешев замотава ли следствието за кюлчетата, фотосите и прочие? Стана ли явен този случай, кой снима, монтаж ли е, противников компромат ли е, истина ли е, неистина ли е? Неяснотите карат хората да фантазират сюжети. 
- А какво да замотава, в случай че приемем, че въобще не е имало кюлчета? Нека да поговорим за кюлчетата. Не съм бил в спалнята на Борисов, не съм специалист по предпазване на кюлчета, само че помислете. Струва ли Ви се обикновено, човек, който е съжителствал дълги години с добър банкер, освен това един от най-хубавите банкери, да си съхранява по този метод активи, пари, кюлчета в нощното шкафче?! Изобщо наподобява ли Ви обикновено това?! Хайде да стартираме от там. На мен не ми наподобява обикновено, даже и тъй като познавам Борисов. Колкото до това кой е снимал, той с изключение на политически водач е и благородник. И очевидно не желае да загатва име на съответна дама. Знаете ли, когато се появиха фотосите с кюлчетата, това ми се стори толкоз непохватно направено. И си споделих, това няма да има никакъв резултат, тъй като е явно жалко. Този, който беше провел цялата акция, е пресметнал народа професионално, тъй като се оказа, че такава нелепост работи на първосигнално равнище. Няма значение дали е истина, щом го дават по малкия екран. Хората мислят нагледно. Това беше черешката на тортата в една акция, която течеше доста дълго време. Това беше плануван, проведен ход, да се появи тъкмо в съответен миг. С концепцията да е материализация на всички обвинявания, отправяни преди този момент. Освен това Борисов го арестуваха при кабинета „ Петков “, обискираха му жилището, в случай че е имало кюлчета, пари, всичко щеше да бъде извадено. Той какво, да не би да ги е изхвърлил? Трябва да си е сменил единствено шкафчетата, нали по този начин? От Бояна в Банкя. Но аз не разбрах в дома му да са намерили ни кюлче, ни пендара.
- В цялата тази история въпросът за НСО стои ли? Кой, по какъв начин, за какво е позволил тази обстановка. Вместо телефон, някой може да има ножове и револвери. 
- Стои. Много въпроси стоят. Имаше разминаване с дати на фотосите, правени, когато Борисов е бил изрично в чужбина на срещи с други министър председатели. Не знам до каква степен е стигнало следствието. Защото даже да е просто един скърпен компромат, има въпроси доста оттатък това дали Борисов има кюлчета или няма. Кой е правил фотосите, с каква цел ги е направил, съчинил ли е тенденциозен натюрморт с чекмедже, кому ги е дал, кой ги е използвал и прочие Първата тематика е достоверността. Реални ли са, или не. Всякакви държавни и недържавни специалисти, фенове и експерти се самосезираха, гледаха, изчисляваха, сравняваха. Сигурно може да се разбере кой ги е направил и по какъв начин, само че нали не очаквате от мен аз да знам това и да Ви отговоря в този момент кой е бил. Вижте, този, който е използвал този компромат, го е имал доста преди деня, в който го извади. Дали е монтаж, дали е игра, той го е използвал тъкмо в миг, в който е пресметнал, че ще има най-голяма полза от този сюжет. Това е явно в цялата работа. Това е годно и за всички записи, които слушахме. В единия запис имам съществено съмнение, че индивидът, който приказва от другата страна на телефона съм аз. Аудиозапис, който прилича доста на един от диалозите, който сме водили с Борисов. Спорихме с премиера за данъчния модел на колите в България. Като аз настоявах, че по-екологичните коли би трябвало да заплащат по-нисък налог, а замърсяващите би трябвало да заплащат по-висок налог. Като тласък българинът да не си купува остарял баварец седмица, а да си купи по-нова, по-малка кола, която замърсява по-малко. Спорихме по този въпрос. Там се чуваха единствено репликите на Борисов, както постоянно той си приказва цветно, както си приказва всекидневно, той обществено приказва цветно, пък в частен диалог още по-цветно може да приказва. Просто тогава Борисов обърна внимание, че политическите ни съперници ще злоупотребят с това и ще понесем политически вреди. Тук в цялата обстановка, за която питате, никой не обърна внимание на нюанса кой, кой е направил, придобил и употребявал тези фотоси, записи и пр. 
- Това кой е снимал, може да опише повече за същността на оперативното мероприятие от самия натюрморт. 
- Само знам, че Борисов живее на същото място, където преди 15 години се срещнах с него. В къщата си в Банкя.  
- Кметските избори ще са оспорвани, политическите ви съперници се стремят към София, Пловдив и Варна. Онзи ден един сътрудник от вестник „ Марица “ ми сподели: „ В Пловдив има британска гимназия, математическа, комерсиална и прочие Но ГЕРБ избраха кмет от спортното учебно заведение. “ Това е смешка, несъмнено, само че ГЕРБ осъзнава ли кадровите си неточности, ще стартира ли да залага на меритокрацията най-сетне?
- Казвам го с подигравка, само че на нас от време на време ни се постанова да се отчитаме за грешките си. Това е част от еволюцията на партията. Единственото, което ме тормози в тази обстановка, е за какво сме единствените, които сме на сходен режим. Периодично да си отчитаме грешките. И да се разкайваме обществено за тях. По формулировка няма групов организъм или партия, която да не позволява неточности. Защото който схваща от политика, знае, че всекидневно изборът не е сред вярно и неверно решение. Изборът е сред няколко неверни решения и би трябвало да избереш по-малко неверното от всички. Това са политическите действителности. Плюс опциите да бъде приложено. Често има положителни решения, които се провалят мощно при конфликта им с действителността. Любопитно ми е за какво единствено ние сме в подобен режим да си вършим доклад за грешките? 
- Понеже последно най-вече сте управлявали. Иначе кадровите неточности са присъщи за всички партии. Кабинетът „ Петков “ беше в това отношение емблематичен. Просто Наско, самият министър председател Кирил и пр. 
- Съдейки по резултатите, ние не сме позволили най-вече неточности. Ние сме управлявали и в тежки времена, и при рецесии. И с множеството рецесии сме се справяли. Всяка неточност и публичното неодобрение и наказване, което сме получили под формата на отлив от партията, е наша болежка, само че и наша еволюция. Защото това ни разрешава сходна неточност да не вършим по-късно. Колкото до това кой кое учебно заведение е приключил, вижте, няма документ „ подготвен за кмет “. Това е Vox populi, каквото си изберат хората. Аз другояче съм приключил математическа гимназия. 
- Този недостатък за кадровите неточности го следим в този момент и при Румен Радев, който направи нескопосана поръчка да поправя политическата система от недъзите. ГЕРБ елементарни ли на Радев вдигнатия пестник, елементарни ли въвеждането на думата „ мафия “ в обществената реторика, ще му елементарни ли лансирането на „ шарлатаните “ както той си ги назова...
- Прошката в персоналните връзки сред хората има голямо значение, тъй като всички бъркаме и в случай че не се научим да си прощаваме, няма да имаме никакви обществени връзки. В политиката обаче прочувствените категории не са използвани. Не желая да трансформираме диалога в прочувствен и сантиментален, кой на кого дал прошка и прочие Аз смятам, че това, което направи Радев за въвеждането на страната в политическа рецесия, е историческа неточност. Между ГЕРБ и Радев няма непосредственост. Както добре си спомнят всички, ние участвахме в президентските избори с различен претендент, т.е. против Радев. За разлика от други партии, които позорно не поддържаха личния си кандида